Автор: Ивайло Дичев, Дойче веле“ Както често се е случвало в

Автор: Ивайло Дичев, „ Дойче веле “ Както постоянно се е случвало в историята, националният протест против тотал(итар)ната власт на ГЕРБ породи страшилище - антисистемната партия „ ИТН “ (ИТН), която просто желае да ликвидира политическата система като такава. На дневен ред е мъчителният въпрос кое е по-голямото зло. И двамата водачи презират Народното събрание и институциите. Г-н Борисов може и да е мачкал и подкупвал, само че той въпреки всичко взаимодействаше с нас, съгражданите си - и по този начин съумя да ръководи повече от десетилетие. Г-н Трифонов отхвърля даже и това: дава нареждания от дивана си по Facebook и не ни оказва достойнството да бъде част от този народ, който като че ли се гнуси да ръководи. Краят на фантазиите Ако съм прав в това чувство, би трябвало да се откажем от всевъзможни фантазии за промени и срам-не позор протестните партии да стартират да разискват с ГЕРБ и Движение за права и свободи някакво техническо държавно управление за оцеляване до през пролетта. Тъжно, безславно, мъчно за приемане от електората, само че аз различен ход не виждам. Е, хайде да изчакаме социологическите прогнози, въпреки че към този момент няма изгледи за бърз срив на Има Такъв Народ - една още по-ниска изборна интензивност най-вероятно ще усили електоралната тежест на радикалните им почитатели. Да изчакаме и третия мандат - може пък чудодейно част от депутатите на Има Такъв Народ да усетят прилив на храброст и да се разпалват против заповедите от Дивана - там въпреки всичко има стойностни хора. Мълчанието им до момента обаче не е изключително окуражително (изключвам едно изявление на госпожа Митева, която била схванала, че политиката май не е за нея). Когато отхвърлим сходни очаквания, ще ни се наложи едно известно заскобяване на моралните пориви. Сори, реалполитика. Ако бях пиар, бих почнал занапред да мисля по какъв начин най-безболезнено да продам това минимизирано бъдеще на публиката. Всички ще бъдат разочаровани, подсигурявам ви го, само че пък страната ще оцелее, въпреки без правосъдна промяна. А партията на господин Трифонов последователно ще бъде избутана в патриотичната ниша вид „ Атака " - цялостен митинг, анти-евро, анти-ковид, анти-истаблишмънт, нови лица, нови прически и бунтовно скъсани дънки. Как става по този начин, че при нас въстанията не съумяват? Да, имаме изключението на цар Ивайло, само че и той най-после бяга при монголския хан, който го позаколва. Да не припомняме за копривщенските първенци, които предават бунтарите на османците, с цел да спасят къщите си. Трудно излъчваме национални водачи, а главният ни проблем е, че чакаме от тях да са светци. И по тази причина и най-малкото петънце на часа ни разочарова. Наричам това по този начин: синдромът „ Левски ". Най-светлият и най-чистият, само че починал преди да успее в начинанието си. Всъщност господин Трифонов по тази причина се крие и в последния миг пуска напред напълно незнайни хора - да няма време да научим нещо за тях. Антилидери призраци без действително съществуване, които изчезват преди да сме ги разпознали. Аз персонално посрещнах Има Такъв Народ с вяра и в никакъв случай не съм си разрешавал да се майтапя с музикалните усети или културното равнище на поддръжниците им. Това очевидно са хора, афектирани от живота, които до момента едва са се интересували от политика (доколкото виждам профилите им във Facebook, огромната част от тях са поствали най-много внучета, цветя, футболни сюжети). Не мога да схвана какво тъкмо желаят от партията, която поддържат, с изключение на едно - да бъдат осъдени политиците, богатите, казионните анализатори, въобще мощните на деня. И това добре пасва на самия Трифонов, който пък сътвори партия, с цел да си отмъсти за пропадналия референдум. Стори ми се значимо оскърбените и унижените да имат своето посланичество в една все по-непромокаема политическа система. Само че управлението на Има Такъв Народ реши, че почитателите ще са им един тип крепостен електорат и отхвърли да взаимодейства с други политически представители. Коалиция и политика били мръсни думи, а да управляваш, съгласно тях, значи да лапаш. Най-тежкият проблем И по този начин стигаме до най-тежкия проблем: неслучилата се българска нация, формирана и до през днешния ден от враждуващи племена. Едните са се затворили в орбитата на софийската интелигенция, другите разчитат на наследствени комунисти, третите - на локални сайбии, усвоители на еврофондове, четвъртите - просто на етнически турци. Всеки поддържа културните разлики на своите хора и ги насъсква против конкуренцията. Наместо да строи мостове и да приобщи афектираните си почитатели към нацията, Трифонов докара тази наклонност до дъно - не желае с никого, за нищо, на никаква цена, затвори се в „ Левски Г ", трансформира обидата в политика, сътвори съмнението, че може би въобще не е измежду нас. И какво чака, чудя се, това пусто задкулисие, къде е бизнесът да спре разпада на страната, от който той самичък губи. Къде е евроатлантическият Радецки да дойде с гръм... Добре, стигнахме до ръба на пропастта, хайде да мислим по какъв начин да се връщаме обратно.